Кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия

5. Каква е разликата между хипноза и хипнотерапия?

Аз не деля тези две понятия, доколкото целта на хипнозата е терапия (индуциаране на промяна) у хипнотизирания във всеки един аспект на тази дума. Хипнотерапията е прилагане на един или друг психотерапевтичен подход при клиент, който е въведен в хипноза - процес, който обезпечава по-висока ефективност на самата терапия поради породилата се специфична връзка на доверие терапевт-клиент (т.нар.рапорт) първо и поради заобикаляне съпротивите на критичния ум - второ.

Затова и трябва ясно да се подчертае, че съвременният възглед за хипнозата не я отделя от целите, поради които тя се прави - подобряването на благосъстоянието на клиента, касаещо различни сфери на живота му.

6. По какво се различава хипнотерапията от другите методи, като например поведенческата терапия?

Не е проблем да се прилагат елементи от поведенческа терапия и в състояние на транс. Има водещи психотерапевти както в чужбина, така и в България, които комбинират състоянието на транс с когнитивно-поведенческия подход в терапията.

Основната разлика между хипнотерапията и другите терапевтични методи е наличието на транс по време на хипноза - едно дълги години подценявано, но същевременно присъщо и естествено свойство на човешкото съзнание, което може да предизвика мощна транформация в човешката психика и дори може да бъде използвано  за лечение на психосоматични заболявания. Трансът е незаменим помощник на съсременните терапевти, които се занимават с хипноза или с различни трансперсонални преживелищни подходи, като пневмокатарзис (интензивното дишане). Той е използван за изцеление от хилядолетия. И до ден днешен шаманите, които са пазители и преки носители на древните традиции на своите племена използват транс в чист вид за да помогнат на човек да разбере по-добре самия себе си и да се освободи от всичко, което го оковава и го прави нещастен - физическа болест, разрушителен модел на поведение, негативни емоционални и ментални матрици, които предопределят битието му и т.н.

7. За терапията на какви проблеми е подходящо прилагането на хипноза и опасна ли е тя?

Хипнозата е напълно безвреден метод. Всеки човек без да го осъзнава изживява хипноподобни състояния многократно в денощието, защото така е устроен човешкият мозък - да прави спонтанни паузи на почивка, които го зареждат. И доколкото хипнозата е естествено състояние за съзнанието, няма човек, който да се е влошил от хипноза или по някакъв начин да му е било навредено чрез нея. Все едно да кажем, че физиологичният сън може да причини вреда. Ако се говори нещо негативно за хипнозата, то трябва да обвняваме не самия метод, а недобросъвестните личности, които го прилагат. С други думи трябва да отчитаме човешкия фактор, който е решаващ не само в хипнотерапията като метод, но и при всяка терапевтична практика.

Хипнотерапията може да се прилага във всички области, които са обект и на конвенционалната вербална терапия - паническо разстройство, депресия, генерализирана тревожност, фобии, зависимости, натрапливи мисли, себеразрушителни или компулсивни модели на поведение, вредни навици, чувство за безизходност, хроничен стрес, безсъние, демотивираност, а също и за повишаване на самооценката, качеството на живот, подобряване на формите за себеизява (говорене пред публика, спортни постижения, концертиране)...може да продължим списъка до безкрай.

Особен интерес за мен представляват обаче екзистенциално настроените клиенти, при които терапията и хипнозата в частност, не са просто средство да се избавят от нещо, а се превръща в част от начина им на живота. Този тип хора са разбрали, че здравето на тялото и успехът в живота им са пряко отражение на баланса, хармонията, равновесието на вътрешния им свят. За тях психотерапията се превръща в своеобразна култура на живеене, която пряко повлиява целите, които си поставят, променя тотално стратегията им на живеене, посветена повече на синергизма, отлколкото на конкурентните взаимоотнешения и консумтарския дух, предефинира ценностната им система и естетическите им търсения, разгръща потенциала на личността им и разкрива драби, за съществуването, на които дори и не са подозирали. За такива личности терапията се превръща  в духовен път на себеизследване и себеопознаване, в намиране на мястото и ролята им в този свят, в това време - така наречената мисия в живота.

8. Призната ли е в България хипнотерапията като ефективен метод на лечение и могат ли пациентите да разчитат на поемане на разноските от здравната каса, както това е в много други страни?

Хипнотерапията е призната като ефективен метод за лечение в цял свят. В САЩ основателят на съвременната хипнотерапия - Милтън Ериксон е като национален герой заради примера, който е дал със собствения си живот и епохалните открития, които е направил относно същността на човешката психика и механизмите и иновативните подходи за нейното изцеление.

В България разноските по лечение се поемат от здравната каса само при психиатрично, а не при психотерапевтично лечение. Но такава като цяло е и световната традиция - психотерапевтите основават своя частна практика. Ако са дорби - тя просперира.

Добрата новина е, че психотерапията, в това число и хипнозата все по-малко се възприемат като луксозна услуга за малцина избрани или като нещо, на което ходят хора, които психически "не са в ред". Все повече клиенти се обръщат за психотерапевтична помощ без да носят самосъзнанието, че са "луди" или че това не е за тях. Разбират, че си струва да платиш за консултация, която може да ти помогне да промениш изцяло живота си и си заслужава не по-малко от това да дадеш парите си за фитнес, за кино или за кръчма.

9. Как ще коментирате популяризирането на хипнозата като метод под формата на телевизионни предавания, в които хипнотизираните виждат например водещия без дрехи или пък са готови да изядат лимон с горчица?

По принцип съм "за" популяризирането на хипнозата, защото прекалено много митове и изопачени представи са създадени за нея в масовото съзнание. За съжаление това, което изброихте няма нищо общо със съвременната хипнотерапия и се отдалечава от нейната философия. Както споменах и по-рано  хипнозата е специфично, уникално отношение на доверие между терапевта и клиента, което е насочено единствено и изцяло към благополучието на клиента. Изборените от вас "номера" са по-подходящи за цирка, отколкото за предавания, посветили се да разкрият какво е хипнозата всъщност. Те създават изключително погрешни впечатления какво хипнозата всъщност е. Затова и на запад има два вида хора, занимаващи се с хипноза - "хипнотизатори", на които им се предоставя подобна сценична изява и хипнотерапевти, които не демонстрират хипнотичните си умения масово, а ги прилагат като утвърдена терапевтична практика. Лесно е да се усети разликата не само по отношение разминаването на целите на хипнотизатора и хипнотерапевта, но и по отношение на личностите им.

10. Вие сте председател на "Фондацията за трансперсонална психология и психотерапия", която популяризира хипнозата и преживелищните методи на терапия, които са холистично ориентирани. Кой има право да практикува хипноза  и как клиентите могат да бъдат сигурни, че са попаднали на добре обучен хипнотерапевт, който няма да спекулира с тяхното състояние?

Съгласно нормативната база в България като професионални хипнотерапевти имат право да практикуват специалисти завършили медицина, стоматология или психология.

А как клиентът да разпознае подходящия за него терапевт - въпрос на лично напасване, на вътрешен усет. Един психотерапевт може да бъде подходящ за клиенти, които са на неговата "вълна" или с други думи разбират подходите и философията на неговата терапия, допада им и стила на водене на самата терапия, който може да бъде по-строг или по-мек, неминумо отразявайки характера на терапевта. Докато друг тип клиенти могат да намерят решение на проблемите си при психотерапевт  с различен подход и диаметрално противоположни личностни черти. А как ще познаете истинският хипнотерапевт - самата дума ви го подсказва - той е терапевт, а не хипнотизатор и мисията му е да помага.