Кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия

Списание "Ум и душа", българско издание, брой 2 / 2009 г.

Хипнозата - научен метод или шарлатанство?

Диана Сукманджиева

И до ден днешен хипнозата не може да се освободи от своето магично-мистично минало. Съвременните хипнотерапевти не се кълнат в свръхестествени способности. Актуалният метод няма нищо общо с "магнетизирането", което практикува основателят на хипнозата, лекарят Франц Антон Месмер през XVIII век. Едва когато Милтън Ериксон (1902-1980) подновява изцяло метода, хипнозата се завръща като метод в психотерапията. Хипнотерапията на Милтън Ериксон се смята днес за най-модерната форма на хипноза, от която произлизат и много други методи, като например NLP (невролингвистично програмиране).

1. Доктор Тенчев, как бихте обяснили какво е хипноза на хората, които не знаят нищо за нея?

Трудно е да се опише нещо, което не е пряко преживяно от човека, на когото се опитваме да го обясним. Представете си, че се опитвам да ви предам аромата на цветето франджипани - има тропически, омайващ, сладникав, навяващ носталгия по изгубения рай аромат. Това бяха първите ми впечатления, когато помирисах франджипани, когато бях посетил една екзотична екваториална дестинация. Но добивате ли впечатление за истинския аромат на цветето по моето описание? Можете ли да го възпроизведете без да сте имала предишен опит точно с този аромат? Със сигурност не.

Подобно нещо е и хипнозата, както и всяка преживелищна терапевтична техника или духовно преживяване. Има една известна будистка поговорка: "За да познаеш Буда, трябва първо да го убиеш". Има се предвид да се освободиш от всички ментални концепции, предубеждения, предразсъдъци, страхове, опасения, очаквания или суеверия относно това какво е Буда или Буда умът (състоянието на просветление). С други думи трябва да имаш непредубедно и чисто от представи съзнание като големия бял кино екран, за да можеш да се потопиш в истинското преживяване било то на някоя медитативна практика или на хипнозата като автентично преживяване.

Затова ще се опитам приблизително да опиша с думи хипнозата като термин, с уговорката, че истинската идея на нещо, което трябва да се преживее, се загубва  в лабиринта на думите или изопачава в представите, които тези думи предизвикват в нас. Според класическото определение хипнозата е променено състояние на съзнанието. Но това е повече изтъркано от папагалско повторение клише, отколкото реално описание на значението на преживяването (не просто на термина). Много по-правилно е хипнозата да бъде разгледана не като някакво статично състояние, а като динамичен процес, в който хипнотизираният (клиентът) се потапя изцяло в необятната вселена от своите вътрешни преживявания, които се съпътстват от различни хипнотични или трансови феномени - например моноидеизъм (концентрация на съзнанието върху една идея или обект), регресия (изключително реалистично повторно преживяване на минало събитие, а не просто спомнянето му), анестезия, амнезия, хипермнезия и много други. Процесът на хипноза е немислим без наличието на опитен хипнотерапевт. Не може да бъде разгледана хипнозата извън контекста на динамичните отношения между хипнотерапевта и хипнотизирания, защото първият осигурява транса като преживяване, а вторият го приема. В този ред на мисли от дългогодишния ми опит мога да кажа, че хипнозата е специфично, уникално отношение на доверие между терапевта и клиента, което е насочено единствено и изцяло към благополучието на клиента - намаляване на стреса, премахване на лош навик, изцеление на психическо страдание, пробуждане на потенциала на личността и повишаване на неговата изява, подобряване на качеството на живот, пряко свързано със светоусещането и т.н.

2. Хипнозата често се свързва с нещо езотерично. Наистина ли функционира с махало или монотонен глас?

Клиничната хипнотерапия е отдавна изчистена от обременяващата я мистификация и екстрасенската езотерика. Тези, които се опитват да придадат такъв нюанс на хипнозата или не са запознати с истинската й същност или са комплексирани "терапевти", които нямат друго поле на изява освен това да покажат доминацията си (респективно превъзходстовото си) над хора, които имат нужда от тяхната помощ. Такова насаждане на мнението за хипнозата, която по същността си е мощно средство за трансформация и промяна е вредно, доколкото създава неверни представи в обществото. Често епохални открития са били заклеймявани или отхвърляни именно поради страх, суеверие и създаване на неправилни представи за тях.

А иначе хипнотичен транс може да бъде индуциран по стотици начини - с махало или монета, с приближаващи се пръсти към клиента, с фиксиране на погледа върху петно на стената или с визуализация на мастилена капка, с техника за прогресивна релаксация, с ръкуване, с вербални или невербални методи, с бързи или бавни индуктивни техники. Целта на всичко това е една - да се преориентира вниманието на хипнотизирания от външния свят към неговата психическа вселена - мястото, където се осъществява транса.

Относно гласа - наистина в повечето случаи тембърът е по-различен от този, който използваме в ежедневието, обикновено при задълбочаване на хипнотичния транс дикцията става по-забавена, по-накъсана, гласът е "по-дълбок". Но тези промени са условни. Имало е много случаи, когато съм правил хипноза с нормалния си тембър, говорил съм забързано в стила на клиента, използвал съм думи или интонация, характерна за самия него и трансът е бил налице. Умелото въвеждане в хипноза се подчинява на ситуацията и максималното използване на всичко, което се появява в тази ситуация. Дори звукът от бормашина в съседно помещение може да се утилизира за задълбочаване на хипнозата,  а не да бъде разгледана като досаден шум, пречещ за това.

3. Защо хипнозата може да бъде приложена в психотерапията?

Защото психотерапията не е възможна ако не настъпят трансформации във вътрешното пространство на клиента - в идейния му свят, набора от вярванията му, ценностната му система, начина, по който интерпретира света и случките в живота си. А цялата тази промяна се осъществява в несъзнаваната част от неговия ум (наричана от широката публика подсъзнание). Логическият ум не може да промени сам себе си. Не е достатъчно да вземеш решение да не се ядосваш за нещо, да не ти влияе стреса или да не преживяваш панически атаки. Не е достатъчно да си повтаряш, че всичко в твоя свят е наред. Рационалният ум знае, че го лъжеш и изявява точно обратната реалност на тази, която се опитваш да му внушиш. С други думи той филтрира посланието и не го допуска до несъзнаваното.

При хипнотичен транс много по-лесно може да се заобиколят съпротивите на логиката и да се индуцира по индирективен път промяна в подсъзнанието, така че то само да не разбере, че това се е случило. Имало е много случаи с мои клиенти, които си задават въпроса дали животът и състоянието им се е подобрило в резултат на терапията или от само себе си - нещо, което вече е станало факт. Толкова ненатрапливо, ненасилствено и елегантно действа хипнозата, приложена от опитен хипнотерапевт.

Затова и свъвременната хипноза почти не работи с директивни властно произнесени внушения, например: "Чувстваш се уверен и сигурен като излезеш на сцената или като говориш пред голяма аудитория" или "Спи! Спи!". Несъзнаваното има своите предпазни механизми срещу подобни преки внушения и промяната не се осъществява по такъв елементарен начин.

4. Какво всъщност се случва в човешкия мозък по време на хипноза?

От електроенцефалографксите изследвания, провеждани при хора в състояние на транс се установява забавяне на честотата на мозъчните вълни. Ако в "будно" състояние те са межу 15-30 херца, в състояние на релаксация се произвеждат т.нар. алфа вълни в мозъка - между 9 и14 херца, които се наблюдават и при повърхностните и среднодълбоки нива на хипнотичен транс. При задълбочаване на транса мозъкът има вече тета честота - 4-8 херца в секунда. Тази честота е характерна за дълбоките нива на хипноза, при които се разгръщат и типичните трансови феномени и признаци, характерни за хипнозата.