Сп. “Лидер”, 31 юли-6 август 2006 г.
Психологията на бъдещето
Психотерапевтът д-р Димитър Тенчев в търсене на потенциала на човека като психодуховно същество
Анелия ИВАНЧЕВА
Д-р Димитър Тенчев е завършил Медицински Университет - София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в същия университет, има кабинет по трансперсонална психотерапия и води семинари и квалификационни модули в един нов авангарден клон в психотерапията – пневмокатарзис. Председател е на “Фондация трансперсонална психология и психотерапия“, член е на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия.
Базово медицинско образование, магистър по медицина, с една дума - лекар. По-конкретно - грижи се за човешката психика. Но не е психиатър. Той е психотерапевт, залага на други методи, не включващи медикаментите. Използва вербални и най-вече емпирични (преживелищни) форми на терапия. „Тези форми целят достигането до източника с последващо реконструиране и освобождаване на психотравмата“. Така 35-годишният д-р Димитър Тенчев обяснява „най-елементарно“, доколкото „елементарно“ може да се говори за толкова сложна материя, разликата между работата на психиатъра и неговата, на психотерапевта.
Д-р Тенчев обаче не е просто психотерапевт. Младият, но много „напред с материала“ лекар, практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис) - Инсайтинг интензивно дишане (IBI). Освен това практикува хипноза и хипнотерапия.
Животът – към по-добро
Естествено думата „хипноза“ мистично привлича и започваме разговора от нея. Макар че другата част от работата на д-р Тенчев – психотерапията чрез дишане, е по-новата и по-модерната (не само у нас), по-интересната дори. „На практика образованието ми позволява да специализирам всеки метод. Но мен ме интересуваше не просто академичното обяснение за функционирането на психиката, където консенсус и до днес не е постигнат. Броят на школите е голям. И е въпрос на лична преценка на терапевта към коя школа ще се насочи“.
Цялата статия
Сп. “Инсайт”, бр. 6 и 7 2006 г.
Станислав Гроф пред “Инсайт”: Терапията е съвместно приключение
Интервю на д-р Димитър Тенчев
В началото на 2006 г. беше регистрирана Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първото сдружение на професионалисти и интересуващи се от трансперсоналната психология и психотерапия в България. Трансперсоналната психотерапия е подход, ориентиран към личния опит, постигнат чрез преживяване. Тя застъпва идеята, че във всекидневния си живот човек функционира по начин, който е далеч под истинските му възможности, тъй като живее не с цялата си същност, а само с физическото тяло и егото си. Като стимулира човека да пребивива продължително време в неординерни състояния на съзнанието си, трансперсоналната психотерапия му помага да започне да функционира по-качествено в човешката си цялост. Цел на Фондацията е да развива и популяризира трансперсоналната психология на високо професионално равнище. Вратите й са отворени за всички сериозно интересуващи се и за тези, които искат да практикуват професионално този авангарден клон на психотерапията. По този повод председателят на Фондацията д-р Димитър Тенчев се срещна с живата легенда на трансперсоналната психология – проф. Станислав Гроф и участва в тренинг под негово ръководство. Проф. Гроф, чийто идеи и друг сме представяли на страниците на списанието, се съгласи да даде интервю специално за “Инсайт”.
Цялата статия
В-к “24 часа”, 2 декември 2005 г.
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО, ФОБИИ, СТРАХОВЕ-ХИПНОЗАТА ПОМАГА
Тя ни връща при “забравени” травми от детството
Анна Ботинова
Страховете се приемат толерантно или с насмешка, но най-често не се смятат за сериозно страдание. Вярно, не убиват. Все повече хора обаче усещат на гърба си до каква степен те могат да влошат качеството на живота. Мнозина дръзват да потърсят помощ.
Всяка фобия е поправима, въпросът е в избора на метод, казва д-р Димитър Тенчев. Той е завършил медицина и е магистър по здравен мениджмънт. Практикува хипноза и трансперсонална психотерапия, според която психотравмите могат да се случват и в много ранни периоди от развитието на човека, преди или по време на раждането . Основният терапевтичен механизъм на метода е повторното изживяване на родовата травма, която се смята в част от случаите за "първоизточник".
Някои са привърженици на медикаментозния подход, но много групи лекарства създават зависимост. След години такива хора се оказват "закачени" за лекарството, а то вече е изчерпало ефекта си или дори не е имало такъв. Психотерапията е сравнително по-бавен метод като резултат, изисква усилия, търпение и пари, но пък оздравяването е плод на самолечение - мобилизират се собствените способности за справяне с проблема. Човек се излекува, когато е готов за това, казва д-р Тенчев. Класическата психоанализа може да продължи с години, но съвременната наука предлага и много по-бързи терапевтични техники.
Цялата статия
Сп. “Инсайт” бр. 10/2005 г. Читателски въпрос:
Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си. В смисъл все по-трудно ми е да контролирам поведението си. Работя в компютърен клуб и времето ми за сън е много малко. А и когато спя, сънят ми е неспокоен. Все по-трудно гледам хората в очите. Дразня се на околните и имам чувството, че изпадам в дупка. Това не е винаги така, но напоследък често ми се случва. Мога ли да направя нещо или трябва да вземам медикаменти?
Цялата статия
Сп. “Инсайт” бр. 6/2005 г. Читателски въпрос:
Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези "болести" са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на стреса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар, който да ми каже, че всичко е на вегетативна основа, си мислех,че ми има нещо на сърцето...(да не говорим, че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно). И сега това продължава вече почти две години! Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми, които ме уплашват, а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им, чета медицински книги и виждам страшните диагнози, които включват и тези симптоми, тичам на лекар, правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза...
Цялата статия
|
|
Статии
