Кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия

списание: "Hello! България", брой 12, 02 юни 2011 г.

Има житейски истини, които дълбоко в себе си знаеш, но си имал нужда някой просто да ги облече в думи. Този мъж говори за тях така увлекателно, че не искаш да напускаш кабинета му. Овладян, внушаващ спокойствие - какъвто трябва да е всеки психотерапевт. Само че Димитър Тенчев не е като останалите. Защото не лекува с хапчета, а с... хипноза и дишане. „Човешкият живот е като пъзел. Убеден съм, че всеки се ражда с определени дарби и стремежи и ако ги изрази правилно, без да ги потиска, реализира мисията, която осмисля живота му. Имаме два избора - да живеем хаотично ден за ден, в нещо като матрица, предопределена от външни фактори или да разберем, че не сме просто листа, брулени от вятъра, а звезди със свой път. Въпросът е да намериш своя и да го извървиш докрай. Направиш ли го, се изпълваш с усещане за завършеност.

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Защо не изнесеш лекция на тема „Как прецакваме живота си сами?"- този въпрос ми подхвърли близка приятелка в телефонен разговор. Беше влезнала в серия - дълга и наглед безкрайна. Идеята ми се стори изключително актуална, имайки предвид проблемите, с които идваха масово клиентите ми напоследък. Затова реших да я споделя с читателите на Розали без отлагане. Информацията е сила. А точната информация в точното време може да промени кривата на съдбата ни към по-добро - безапелационно и необратимо. И така...да се залавяме за работа.

Какво е „да си в серия"?

Когато ти се случат две събития с негативен оттенък в кратък отрязък от време, ти се иска да е проста случайност. Ако събитията са 3-4 на брой, го наричаш кофти период. Но когато се случват месеци наред простотия след простотия в житейските сфери, които си маркирал като „важни", пониквайки като челядинки след майски дъжд - хм....честито - вече си в серия.

Имаше нещо открояващо се при разговора ми с тази приятелка.

Автор: Лиляна Филипова

Вестник 24 часа, 17.04.2011 г.

Ако думата "хипноза" извиква у вас спомена за естрадното тв изпълнение на Кашпировски в зората на демокрацията, време е да актуализирате файла си.

Масовите шамански ритуали без директен контакт с терапевта нямат нищо общо с модерната наука. А тя е стигнала дотам, че в САЩ отдавна е част от официалната психотерапия, а в Германия здравната каса плаща по 60 сеанса годишно.

Хипнозата е физическа и психическа релаксация, променено състояние на съзнанието, различно от съня, което позволява на подсъзнанието да се отвори към позитивна промяна на мислите, чувствата и цялостното отношение към живота.

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Статия на д-р Димитър Тенчев за електронното списание Rozali.com.

Ежегодно в края на месец март започват вече станалите традиция курсове по хипноза и хипнотерапия, които се провеждат в „Инсайтинг център". Вероятно във връзка с обявяването им в обществото зачестяват въпросите и коментарите относно хипнозата като феномен. И докато мога да приема първите като жажда за знание, желание за помощ или дори любопитство, то коментарите от „специалисти", които хал хабер си нямат какво е хипноза предизвикваха сложна амалгама от чувства през годините у мен. В началото имах желание да убедя всеки в две неща: първо, че хипнозата повишава ефективността на провежданата терапия; и второ - не, хипнозата по никакъв начин не може да ви навреди, нито е навредила на когото и да е през вековете.

Или дали Новата година може да разреши старите ни проблеми?

Един сеанс с д-р Димитър Тенчев

Статия на д-р Димитър Тенчев за електронното списание Rozali.com.

- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри...

Наскоро се замислих коя е най-често използваната от мен дума в психотерапевтичната ми практика. Щастие? Норма? Депресия? Страх? Мечти? Проблем? Помислих, и категорично мога да кажа: Промяна! Защо ли? Защото тя дава възможност животът ни да стане по-добър! И въпреки
това тази думичка в повечето случаи е като военна сирена, застрашително виеща в
ушите на хората.

Ще започна статията с няколко разговора, които витаеха в пространството на оранжевия ми кабинет от началото на годината: