Психотерапия,хипноза,rebirthing - статии | Хипноза,хипнотерапия,психотерапия,трансперсонална,психотерапевт,лекар,проблеми,психически,разстройства,спиране,тютюнопушене,отслабване,лечение,болка,стрес,депресия,алергия,астма,забременяване,семейни,д-р,Димитър,Тенчев,ребъртинг,rebirthing,регресия,сеанс,семинар,курс

Д-р Димитър Тенчев е завършил МУ – София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в МУ – София и има кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия. Притежава сертификати с право за практикуване на хипноза и хипнотерапия. Председател е на Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първата професионална организация в България с подобна насоченост. Практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис).  www.hypnoza.org, тел. 0889 504 131

Д-р Тенчев, какво представлява хипнозата?
Хипнозата е променено състояние на съзнанието, индуцирано от хипнотерапевт. Физиологично обяснено –  мозъкът забавя активността си. Като субективно преживяване се характеризира с някои феномени като трансфериране на концентрацията от външния свят към вътрешния, с променена модалност на времето – то тече или по-бързо, или по-бавно, получава се т.нар. трансова логика, която наподобява съноподобни състояния, при които могат да възникват различни образи, мисли, идеи, които логически не могат да се навържат във всекидневния живот, но в хипнотично състояние изглеждат напълно логични. Промененото състояние на съзнанието  благоприятства внушаемостта, при която могат да се променят мисловни модели, модели на поведение и дори да се разместват и трансформират по-дълбоки пластове от несъзнаваното, което да доведе до по-фундаментални промени на личността и живота й към по-добро.
Психотерапията е хигиена на душата. Целта е да се редуцира стреса, да се развие потенциала на личността, да се акцентира на живота в настоящето - тук и сега, а не върху миналото или бъдещето. Разгръща цялостните ни заложби към по-добро, което цели да станем по-свободни, което ще ни дари с повече мигове на щастие. 

Може ли да бъде опасна хипнотерапията? <продължение>

Д-р Димитър Тенчев е завършил Медицински Университет - София, магистър е по медицина и здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в същия университет, има кабинет по трансперсонална психотерапия и води семинари и квалификационни модули в един нов авангарден клон в психотерапията – пневмокатарзис. Председател е на “Фондация трансперсонална психология и психотерапия“, член е на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия.
                                                                                                 
Базово медицинско образование, магистър по медицина, с една дума - лекар. По-конкретно -  грижи се за човешката психика. Но не е психиатър. Той е психотерапевт, залага на други методи, не включващи медикаментите. Използва вербални и най-вече емпирични (преживелищни) форми на терапия. „Тези форми целят достигането до източника с последващо реконструиране и освобождаване на психотравмата“. Така 35-годишният д-р Димитър Тенчев обяснява „най-елементарно“, доколкото „елементарно“ може да се говори за толкова сложна материя, разликата между работата на психиатъра и неговата, на психотерапевта.
Д-р Тенчев обаче не е просто психотерапевт. Младият, но много „напред с материала“ лекар, практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане (пневмокатарзис) - ребъртинг и холотропно дишане. Освен това практикува  хипноза и хипнотерапия.

Животът – към по-добро

Естествено думата „хипноза“ мистично привлича и започваме разговора от нея. Макар че  другата част от работата на д-р Тенчев – психотерапията чрез дишане, е по-новата и по-модерната (не само у нас), по-интересната дори. „На практика образованието ми позволява да специализирам всеки метод. Но мен ме интересуваше не просто академичното обяснение за функционирането на психиката, където консенсус и до днес не е постигнат. Броят на школите е голям. И е въпрос на лична преценка на терапевта към коя школа ще се насочи“. <продължение>

В началото на 2006 г. беше регистрирана Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първото сдружение на професионалисти и интересуващи се от трансперсоналната психология и психотерапия в България. Трансперсоналната психотерапия е подход, ориентиран към личния опит, постигнат чрез преживяване. Тя застъпва идеята, че във всекидневния си живот човек функционира по начин, който е далеч под истинските му възможности, тъй като живее не с цялата си същност, а само с физическото тяло и егото си. Като стимулира човека да пребивива продължително време в неординерни състояния на съзнанието си, трансперсоналната психотерапия му помага да започне да функционира по-качествено в човешката си цялост. Цел на Фондацията е да развива и популяризира трансперсоналната психология на високо професионално равнище. Вратите й са отворени за всички сериозно интересуващи се и за тези, които искат да практикуват професионално този авангарден клон на психотерапията. По този повод председателят на Фондацията д-р Димитър Тенчев се срещна с живата легенда на трансперсоналната психология – проф. Станислав Гроф и участва в тренинг под негово ръководство. Проф. Гроф, чийто идеи и друг сме представяли на страниците на списанието, се съгласи да даде интервю специално за “Инсайт”. <продължение>

Страховете се приемат толерантно или с насмешка, но най-често не се смятат за сериозно страдание. Вярно, не убиват. Все повече хора обаче усещат на гърба си до каква степен те могат да влошат качеството на живота. Мнозина дръзват да потърсят помощ.
Всяка фобия е поправима, въпросът е в избора на метод, казва д-р Димитър Тенчев. Той е завършил медицина и е магистър по здравен мениджмънт. Практикува хипноза и трансперсонална психотерапия, според която психотравмите могат да се случват и в много ранни периоди от развитието на човека, преди или по време на раждането . Основният терапевтичен механизъм на метода е повторното изживяване на родовата травма, която се смята в част от случаите за "първоизточник".
Някои са привърженици на медикаментозния подход, но много групи лекарства създават зависимост. След години такива хора се оказват "закачени" за лекарството, а то вече е изчерпало ефекта си или дори не е имало такъв. Психотерапията е сравнително по-бавен метод като резултат, изисква усилия, търпение и пари, но пък оздравяването е плод на самолечение - мобилизират се собствените способности за справяне с проблема. Човек се излекува, когато е готов за това, казва д-р Тенчев. Класическата психоанализа може да продължи с години, но съвременната наука предлага и много по-бързи терапевтични техники. <продължение>

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си. В смисъл все по-трудно ми е да контролирам поведението си. Работя в компютърен клуб и времето ми за сън е много малко. А и когато спя, сънят ми е неспокоен. Все по-трудно гледам хората в очите. Дразня се на околните и имам чувството, че изпадам в дупка. Това не е винаги така, но напоследък често ми се случва. Мога ли да направя нещо или трябва да вземам медикаменти? <продължение>

Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези "болести" са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на среса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар,който да ми каже,че всичко е на вегетативна основа,си мислех,че ми има нещо на сърцето...(да не говорим,че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно).И сега това продължава вече почти две години!Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми,които ме уплашват,а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им,чета медицински книги и виждам страшните диагнози,които включват и тези симптоми,тичам на лекар,правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза... <продължение>

Д-р Тенчев, твърдите, че чрез ребъртинг човек преживява отново родовата си травма, която е в основата на комплексите и страховете му, и се освобождава от нея. Как става това като няма спомен за раждането си?

Ние наистина нямаме спомен в мозъка. Появата ни на бял свят обаче е запаметена в нашето тяло като жестока психосоматична травма, породена от механичния натиск върху плода в хода на самото раждане и поради драматичните промени в биохимичните процеси в организма му. От раждането съзнанието ни започва да се фрагментира в резултат на неприятните преживявания. По-късно се формират погрешни модели на мислене, вменени вярвания, маски на социализация, които се експресират като нерационални и вредни за нас самите модели на поведение. Всичко това дреме на несъзнателно ниво като в тенджера под налягане.

Как точно става “изхвърлянето” на натрупаните психотравми?

При свързаното интензивно дишане се озоваваме в нова ситуация. При нея падат голяма част от бариерите и съпротивите ни. Съзнанието ни се освобождава от тях, а тялото ги изхвърля или чрез напрежение и контракции на мускулатурата ни (така нареченото периферно изпразване на напрежението), или чрез катарзис, описан още от Фройд – плач, смях, тикове, викове, хлипане, кашляне и пр. Това са двата възможни механизма. Обикновено в една сесия се включва само единият.

Откога се практикува тази техника по света? <продължение>

Моят проблем може би не е нищо особено, но все пак ще се радвам да ми отговорите.
Става дума за това, че нямам дарба за абсолютно нищо, мързи ме адски много и с нищо не искам да се захващам.Почти всичко ми е безинтересно и повечето време сякаш не живея, а просто съществувам. Дори и нещо да ме удовлетвори, и то ми омръзва страшно бързо. Също така, много трудно контактувам с хората, не знам защо - просто не мога да ги погледна в очите. Предпочитам да си стоя със стари приятели и непрекъснато се опитвам да се "скрия" на някое сигурно и най-вече уютно място. Предполагам, че 50 процента от хората имат подобни проблеми, но все пак не е приятно да се живее с тях. Всъщност живея някак си по инерция. <продължение>

- Що е то хипноза, д-р Тенчев?

- Променено състояние на съзнанието. При него се установява т.нар. рапорт - вербална и емоционална връзка между психотерапевта и пациента. Разбира се, и повишена внушаемост от страна на подложения на хипнозата.

- Само хора с психически проблеми ли се подлагат на влиянието й?

- Не, почти всички хора могат да бъдат подложени на хипноза. Статистиката е определила, че става дума за 95 % от населението.

- А кои са петте процента изключения?

- И аз самият не знам. Въпросът ви е същият, както ако попитате защо едни хора се раждат със сини, а други с кафяви очи. Но досега не съм попадал на човек, който да не може да се повлияе от хипнозата. Случвало ми се е да осъществим истинската връзка след втори, трети сеанс, но винаги съм успявал да я реализирам. <продължение>

Христина видяла смъртта си. Ножът влязъл в гърлото й. Болката била неописуема. Това се случило в предишен живот. Не го осъзнавала, преди да се подложи на хипноза. Отишла в кабинета по трансперсонална психотерапия с оплакването, че се затруднява да преглъща. Опитала какво ли не. Навсякъде й казвали, че проблемът е на психическа основа. '
Маргарита описала езеро. И до него замък. Била убедена, че е живяла там. Споменала дори името на града - Ню Шател. Оказало се, че в сънищата си вижда реално място в Швейцария, без да е стъпвала никога там.
Виолета изпитвала панически ужас от котки. Само при вида им започвала да се тресе и я обливала пот. В състояние на хипноза разбрала откъде идва страхът й - от случка в детството, която не помнела, тъй като била твърде малка. Виолета преодоляла ужасното чувство. Котките вече не я отблъсквали.
Симеон имал сериозни проблеми с килограмите. Наднорменото тегло му докарало куп болести. Подложил се на хипноза. И мислите му престанали да се въртят около тенджерата. Не вярвал, че е възможно да се получи, но сеансите го убедили в противното.
Митко имал припадъци, наподобяващи епилепсията. Докторите не успявали да установят каква е причината. След хипнозата момчето се избавило от проблема.
<продължение>

Сп. “Инсайт” бр. 2/2005 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ДИШАНЕ (ПНЕВМОКАТАРЗИСА) В ПСИХОТЕРАПИЯТА

Д-р Димитър Тенчев

"Дишането е ключът към разкриването на мистерията на живота."
Лама Анагарика Говинда

“Някой ми го показа и аз го открих сам.”
Лу Уелч

В наши дни е общоизвестна връзката между дишането и състоянието на съзнанието, както и взаимообусловеността на тези два процеса. Всеки човек може да забележи очевидната разлика в моделите на дишане при силни емоции или при спокойно релаксирано състояние. При негативни емоционални състояния, като страх, гняв или агресия дишането става забележимо учестено, повърхностно и неритмично. Това е съпроводено с вегетативни реакции като зачервяване на лицето, изпотяване на дланите, учестен сърдечен ритъм, конвулсивно свиване на пръстите на ръцете и контрахиране на мускулите в тялото - кластер от симптоми, които се асоциират с изпитвания от организма стрес при споменатите емоции, дефиниран като реакцията “борба или бягство”. Противоположен е ефектът, когато индивидът е в състояние на дълбока релаксация, умиротворение и вътрешна радост, които могат да се индуцират например чрез хипноза, автогенен тренинг, медитация или да възникнат спонтанно при наблюдаването на красива природна гледка , при слушането на релаксираща музика или звуци на природата. В тези случаи дишането става от само себе си по-забавено, по-дълбоко и ритмично. Сърдечният ритъм, който частично се повлиява от дишането също забавя своята честота, може да се изпита приятно усещане на затопляне по кожата и в областта на слънчевия сплит, мускулите се отпускат. <продължение>