Отиването ми в кабинета на д-р Тенчев беше сламката, за която се хваща удавникът. От 7 години страдах от паническо разстройство, бях обиколила всякакви терапевти и психиатри, опитах какви ли не хапчета, които ми изписваха - никакъв ефект! Нещо по-лошо - страхът ми се увеличаваше. В началото спрях да излизам сама навън, защото чувствах, че ще припадна и няма кой да ми помогне. Сърцето ми препускаше лудо, цялата се потях, чувствах световъртеж, беше истински кошмар. Впоследствие страховете ми се задълбочиха, вече не можех да стоя и сама вкъщи, спрях да ходя на работа. Станах напълно зависима от присъствието на съпруга ми, когото дори не пусках да отиде до магазина и да ме остави 5 минути сама. След няколкомесечна психотерапия, провеждана в хипноза, след изпълняване на "строгите домашни", които д-р Тенчев ми даваше, след безусловното доверие в личността му и терапията, което изградих с течение на времето мога да кажа, че съм вече един свободен човек. Вече оставам сама вкъщи, тръгнах на работа, научих да се да се справям сама с пристъпите на паника, които не изчезнаха напълно, но намаляха след като се научих да ги преодолявам и игнорирам, след като взех решението да продължа да живея! За което едно голямо БЛАГОДАРЯ!!! Е.Константинова
Искам да благодаря на Д-р Димитър Тенчев заради чудото, което направи с мен след първия хипнотичен сеанс. Бях уплашена от света, в който живеем ние хората, не говорех, не исках да си нося очилата, за да не виждам никого, сърцето ми "спираше", когато телефона звъннеше. С месеци не отговарях на обажданията. След първия сеанс с удоволствие и радост исках да виждам. Цветовете станаха по-красиви, по-ярки и изпитах благодатта на живота. Има толкова много светлина в живота, усещането е, че хем съм аз, хем съм вселената, прекрасно, странно е, но се чудя защо се опитвам да го скрия. Още след първия сеанс отидох до първия телефонен автомат и говорих половин час с удоволствие с хора, които не бях чувала отдавна. На двудневния семинар по ребъртинг се преродих отново. Бях цялата вкочанена по време на сеанса. Към мен летяха стрели от всички страни. Вой на вълци ме изплаши страшно, а аз препусках, бях пръхтящ кон, нежен и стремглав. Беше страхотно усещането за устрем и сила - качества, от които имах толкова нужда години наред и които успях да пренеса и интегрирам в ежедневието си чак сега. С нетърпение чакам следващия трансперсонален сеанс! Златина Паскова
Здравейте! Искам да споделя огромната полза, която имах от психотерапията, провеждана от д-р Тенчев. Още от ученик имах притеснение при общуването с момичетата. Колкото и да се опитвах да го превъзмогна волево винаги като трябваше да поканя някое момиче на среща започвах да заеквам, да се потя, изчервявам и да се чудя къде да си дяна ръцете. Този страх се усили от отказите, които получавах, явно поради нерешителността ми. След десетина сеанса по хипноза започнах да прилагам новите модели на мислене и поведение, които започнах да прилагам в живота си. С помощта на д-р Тенчев разбрах, че причината за притеснението не е просто липсата на опит с другия пол, а ниската самооценка, която носех от детството си. Научих се да се приемам и одобрявам тук и сега и да не приемам отказите за края на света. Колкото повече приемах себе си, толкова повече виждах как и хората започват да ме приемат. Резултатът е налице. Вече имам страхотна приятелка и вярвам, че стеснителността ми е останала някъде в миналото. И.Х.
Удивително преживяване! Единствено това мога да кажа след поредната сесия по интензивно дишане (rebirthing). За по-малко от час аз бях малко семенце вкопчило се с нежните си коренчета в негостоприемната почва, което бавно извиси стебло и се усмихна с прекрасните си цветове на слънцето, после бавно наведе глава и ветровете го отнесоха някъде далече, далече.Тук преживях ужаса на невероятен пожар, с огромни червени пламъци, изпепеляващи кафеена плантация. Аромата на кафе, който се носеше наоколо сякаш бе нейният вик за помощ. Когато се върнах в нормалното си състояние, нямаше и помен от чувствата, които бях преживяла по време на сесията, но нямаше помен и от напрежението, което съпътстваше забързаното ми ежедневие, липсваше и неудовлетворението от самата мен - аз се обичах, приемах се такава каквато съм, бях изпълнена с енергия и желание за живот. Димитрова
Странно как носим в себе си спомените от стотици години и понякога е нужно нещо малко, съвсем малко, за да изплуват на повърхността. Така стана и с мен. Почти на шега пожелах да бъда върната в минал живот, повече от любопитство, но може би и с надежда за нещо...това ми желание ме отведе в кабинета на д-р Тенчев. Разхождах се из непознати до този момент за мен стръмни каменисти улици, високи зидове обграждаха старинен замък изграден от камък, някъде долу в подножието блестяха кристално чистите води на езеро, което по-късно разбрах, че се нарича Ню Шател. Всъщност това бе името и на замъка, който бе мой дом или по-точно мое убежище, спасило ме от пожарищата на Френската революция. И може би този спомен от миналото щеше да бъде погребан отново, ако съдбата не ме беше срещнала с днешният Ню Шател, малко променен, малко осъвременен, но замъка и езерото бяха там, сякаш непокътнати от годините. С.
|
|