Кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия

Нямах никакъв предишен опит в духовни практики или семинари, но за пореден път се изненадах сама от силното си желание да се занимавам с медитация и дишане. Започнах да практикувам Intending (възнамеряване) и желанията ми едно по едно се изпълняваха по неочакван за мен начин. Едно от тях се отнасяше до съдружника ми, който постепенно се беше превърнал в копие на моите предишни шефове, че и по-лошо. Месеци наред аз се чудех какво да предприема, вътрешно се подготвях за една дълга и неприятна раздяла, обмислях най-дипломатичния начин. Тогава още нямах много опит във възнамеряването и някак между другото, колкото за мое вътрешно успокоение възнамерих как "той изчезва от моя живот с лекотата, с която издухвам и изпращам перце по вятъра, който го отнася далеч от мен". Когато прочетете книгата WISHPIN ще разберете повече за подробностите по осъществяване на самата практика Intending, аз мога само да разкажа резултата от нея. Наскоро след тази медитация той реши сам да смени работата си, съвсем случайно се запознал с човек, който му предложил по - добри условия за бизнес. Това е едно от първите възнамерявания, което направих сама. По - късно с моята група, имах едно друго много успешно възнамеряване, което действа  и в момента. Вече бях прочела цялата книга и изпробвала почти всички практики. Нашата IGI ( Инсайтинг група за възнамеряване ) се събираше за медитация веднъж седмично от няколко месеца година. Живеех сама, управлявах моя собствена фирма и имах големи планове за ремонт на апартамента, който да превърна в мой офис и жилище за мен. Родителите ми, които се преместиха уж с желание в краен софийски квартал, постепенно започнаха да се ядосват и съжаляват за старата кооперация в центъра, която добровлно напуснаха. Все по-често натякваха каква жертва са направили за мен, отказвайки се от апартамента, в който са живели цял живот, не ми позволяваха да изхвърля нито една вещ, била тя стара, грозна, развалена или ненужна. Започнаха големи скандали, подстрекавани от роднини, майка ми и баща ми ме обвиняваха в липса на любов и уважение към семейството,  казваха че всичко в апартамента, който бяха напуснали, и който аз исках да преустроя, е тяхно и аз нямам право на нищо. Направихме възнамеряване с моята група за това как всички - аз и моите родители се чувстваме щастливи и доволни от преместването и всеки изгражда свой красив и уютен дом на новото място. Аз дори не усетих как критиките и мърморенията се превърнаха в доволно споделяне колко е хубав, чист и спокоен новият квартал, колко е близо магазина, колко по - евтин е животът в сравнение с този в центъра. Всичко стана така постепенно и неусетно, че дори забравих да споделя веднага на моята група за успешното възнамеряване, аз самата забелязах  настъпилите промени по- късно. Сега родителите ми дори нямат желание да дойдат в центъра, мързи ги да се качат по стълбите до стария апартамент, защото по техни думи "човек свиквал толкова лесно на хубаво, удобно, малко жилище с асансьор."

Искам да споделя и друго възнамеряване, чиито успех много ме зарадва. Когато прочетох  за Intending ме впечатли това, че желанията ни към Вселената е добре да бъдат отправяни в поетична или метафорична форма, наситена със силни положителни емоции. Тогава ми хареса една асоциация, която не беше моя идея, но наистина събуди у мен приятно усещане за сигурност и сила. Това беше описанието на пълен, натъпкан, претъпкан, пръскащ се по шевовете портфейл, в който едва се събират пачки от едри банкноти евро и левове, дебитни и кредитни карти дават усещане за просперитет и престиж. Това се случи малко след напускането на моя съдружник, преди преместването на родителите ми, бизнесът ми беше съвсем в началото си, доходите ми не бяха стабилни. Представих си тази картина и си я възнамерих като реалност за мен в края на една от дихателните ми сесии на семинар по InSighting преди около половин година. Сетих се за това желание чак това лято, когато по време на ваканцията ми в чужбина се наложи да си купя нов портфейл, защото стария просто се скъса от много бакноти, повечето от които бяха евро. Реализацията на това желание отне половин година, аз бях забравила напълно за това и се сетих, когато кожата на портмонето ми се разкъса. Спомних си и за нещо, което бях прочела в книгата WISHPIN, а именно, че колкото повече хора възнамеряват заедно с теб, толкова повече е енергията, вложена в осъществяването на желанията ни и по-малко са съпротивите, страховете и съмнениатя в крайния резултат. Това е едно от обясненията ми защо за сбъдване на намерението ми за портфейла, което направих сама, беше нужно повече време, а семейните ми проблеми се разрешиха неусетно след събирането на групата ни, въпреки че в тях бяха замесени и други хора и ситуацията ставаше все по-неприятна с всеки изминал месец. Благодарение на Intending отношението ми към проблемите се промени, все по-рядко ме обсебват и обезсилват страховете ми, усещам че мога да се справям с всичко много по- успешено от преди, живея по-осъзнато и истински. Продължавам да се събирам всяка седмица с IGI групата от приятели, с които се развиваме заедно, акумулираме лична сила и я използваме за креативни и приятни неща, които правят от живота удоволствие, а не борба.

Имам много други истории за успешни възнамерявания (на момента на прима виста ми хрумват отслабването с осем килограма; връщането от непознати хора на сума загубени пари с документи (какъв е шанса това да се случи в България?); намирането на все повече и все по-подходящи клиенти за разширяващия ми се бизнес; промяна в отношението на другите към мен и как ме възприемат (към позитивно), защото се променям аз; саморазрешаването на счетоводно-данъчен проблем за фирмата ми от бюрократично естество (отново нещо нехарактерно за България) и много, много други), както и за някои, при които осъществяването на желанията ми убягва. Понякога много лесни за изпълнение намерения не се получават, а други, които възнамерявам между другото и оценявам като "невъзможни" стават. Когато чета  WISHPIN намирам обяснение на някои "случайности", но това не е най- важното. Най - важното е усещането, което имам все по-често в живота си, особено след медитация, сякаш преди управлявах самолет на автопилот с предварително зададен сигурен маршрут, оставайки безучастна, защото системата знае по-добре от мен от къде трябва да мина и как да избегна многото препятсвия, които застрашават сигурността ми, но заедно с това пропускам и местата където бих искала да кацна за малко, гледки, на които имам желание да се насладя за по - дълго и изведнъж сигурният автопилот се срива, налага се аз да поема управлението и разбирам, че винаги съм знаела как да летя с този самолет. Разбирам, че има още много неща, които искам да променя в себе си. Знам, че имам много какво да уча. Усещам, че всичко е в началото. Да си сигурен в несигурността, в това, че всичко се променя и постояно идва нещо ново и се разделяш с нещо старо, може да те направи наистина свободен. Когато написах своя лист с желания осъзнах, че да съм свободна и безметежна е моето истинско желание. Хубаво е да се усещаш автор, разказвач, слушател и герой от история, краят на която, остава отворен. Точно както и историята на станалата ми настолна книга - WISHPIN.