Кабинет по хипноза, хипнотерапия и трансперсонална психотерапия

Книгата може да бъде изпратена, чрез пощенски запис на желан адрес или закупена в Център за психотерапия и развитие потенциала на личността "Инсайтинг". Предлагаме много добри отстъпки, ако желаете да дистрибутирате WISHPIN или да подарите на свои приятели за предстоящите празници.

Сп. "Жената днес" ноември 2008г.

Името ми е Цвета на двадесет и шест години съм, от София. Как WISHPIN  промени живота ми или как  WISHPIN променя живота ми, краткият отговор е неусетно, "като в приказка ".

Цялата история започва преди годинa - тогава  тъкмо завършвах  втората си магистратура и тъй като вече имах горчив опит от работа в екип с нискоинтелигентни шефове и недобро заплащане, започвах собствен бизнес в съдружие с колега от университета. В личен план се измъчвах с безрадостна връзка с човек, за когото отдавна знаех ,че не е моята половинка, осъзнавах добре различията между нас, търпях скандалите, преглъщах отрицателните емоции и все отлагах момента на раздяла. Изпадах често в много тревожни настроения, различни страхове обсебваха все повече съзнанието ми. Тогава живеех с родителите си и се страхувах много да оставам сама, особено през нощта. Може би този страх беше и причината да продължавам връзката си и да отлагам преместването си, въпреки че споделянето на общ  апартамент с родителите ми или с тогавашния ми приятел беше ужасно неприятно за мен. Исках да живея сама, но ужасно се страхувах, от друга страна нямах никакво желание да живея с приятеля си, знаех че в нашите отношения няма да намеря сигурността, която тогава търсех. Не разказах на никого от семейството си или близките това, което ме измъчваше, защото не знаех как да обясня до каква степен се оставям страховете да направляват живота ми.

Първият човек, с когото говорих малко повече за себе си, беше мой роднина, дошъл в България за малко. За него беше нещо познато да работиш и живееш не точно по начина, по който искаш, повтаряйки си всеки ден, че това ти харесва. Той ми даде копие на книгата WISHPIN, която тогава още не беше издадена в България. Познавал се с автора, който му дал ръкописа на книгата и между другото му показал много трансформиращи техники за промяна на вътрешната вселена  на човека и съдбата му. Не ми разказа нищо за съдържанието й. Каза ми само: "Този човек и книгата му промениха живота ми. Просто започни да четеш".

Това е разказа за началото, от тук нататък е много по-трудно да опиша всичко, защото много събития се случваха по алогичен и неочакван за мен самата начин. Подробности за техниката на изпълнение на практиките няма да разказвам, защото в WISHPIN всичко е описано ясно и завладяващо. Още първите страници ме изненадаха и увлякоха, щом отворех книгата, където и да бях и както и да се чувствах, сякаш попадах в моя автономна зона, в която акумулирах вдъхновение и енергия. WISHPIN ме пренесе в един нов, по-различен свят, от света, в който живеех. Не исках да я изпускам от ръцете си, навсякъде носех разпечатаните листа със себе си и...колкото повече приближавах към края й, толкова повече не исках книгата да свършва. Започнах да изпълнявам една по една практиките и да откривам и подтвърждавам за себе си идеите на героите от книгата, правех всичко паралелно с тях, без да знам какво ще се случи по-нататък.

Първо направих списъкът на намеренията си. Пишех на белия лист всички желания -малки и големи, безсмислени, абсурдни и практични, без цензура и ред, както ми идваха на ум, сякаш от само себе си. Ясно си спомням как ме заля вълна от спокойствие, облекчение и радост, написвайки върху листа последното си и най - важно желание, което съдържа в себе си всички останали. Разбрах, че бяха минали два часа. След известно време прочетох списъка си и с изненада разбрах, че не съм споменала нищо свързано с моето здраве, имах планове за кариера, за личния си живот, за пари и материални придобивки. Ледена тръпка мина през мен, осъзнавайки лекотата, с която приемам здравето и живота си като даденост и времето си на тази Земя за неограничено.

След това започнах да дишам BI - дихателна техника, която е описана в книгата, обърнах поглед към себе си, срещнах се с паразитните си мисли за битовизми и незначителни неща, наблюдавах с какво съм изпълнена отвътре. Дишането ми носеше спокойствие, стабилизираше все повече автономната ми зона, моето лично пространство, в което бях себе си. В началото беше като едно завръщане у дома, постепенно пренареждане на пластовете от емоции, така че на повърхността изплуваха моите мечти, които пометоха желанията, породени от страх или наложени от обществото и семейството. Моите ужасни съпротиви да оставам сама отминаха много лесно, просто ги нямаше, помнех, че ги е имало, помнех колко са били силни и обсебващи, но от един момент нататък вече не бяха част от мен. Усещането да преживееш такава промяна е все едно да пъплиш едва-едва нагоре по планински склон, потейки се и ядосвайки се и изведнъж някой да ти покаже лифт или катапулт, който те изстрелва направо на върха. Гледката от там обаче се оказа истинската изненада за мен. Това което ми се струваше висока непреодолима планина се оказа само част от планинската верига на моя път към самата мен, но и място, от където започваше пътеката.

Дишах и медитирах почти всяка вечер, опитвах се да играя йога, отношението ми към ежедневните ми дейности се промени, изпитвах непознат дотогава ентусиазъм и вдъхновение във всичко, което правех. Сякаш беше пролет с ново и свежо начало, а не ноември със сиви мъгли над София. От друга страна търпението ми към това, което не ми харесваше се изчерпи много бързо. Без вътрешни борби, драми и колебания се разделих с приятеля си.

Ровейки се за повече информация в интернет, разбрах че има и други хора в България, които практикуват различни дихателни техники от книгата  WISHPIN. Започнах да посещавам семинарите по InSighting, всеки път когато влизах в залата се чувствах все едно, че се прибирам у дома при хора, които ме разбират и с които съм на една честота. От само себе си отпадаха от живота ми досадни приятелки, с които преди се събирах, за да си съчувстваме и споделяме проблемите. Още при първите срещи със старите ми познати от детинство, аз започнах да им обяснявам как се чувствам, колко съм щастлива по съвсем нов начин и как съм като завърнала се след дълъг път у дома отново в кожата си. Tе ме гледаха странно, а аз имах неприятното усещане, че разкривам съкровени тайни пред случайни хора, които не познавах. Именно в този момент разбрах, че приятели са не хората, които се хвърлят да те утешават, когато си зле, а тези, които се радват, когато си щастлив и могат да споделят щастието ти. И направих немислимото - просто спрях да се виждам с тях, защото не ми беше приятно, съвсем естествена причина, която преди съвсем не беше достатъчно условие да спра да правя нещо, защото кой знае какво може да се случи. Нали от дете ти внушават, че човек се нуждае от близки хора и не е възпитано просто така да спреш контакта си с някого. Но Вселената не търпи вакуум. Без да осъзнавам отворих врата в живота си за хора, с които се чувствам много повече себе си и на правилното място, от когато и да било. Намерих истинските си приятели. Така осъзнах, че съм реализирала една от основните идеи на InSighting - когато се разделиш със старото, ненужното и излишното в живота си, се появява новото, свежото, градивното и животът ти неусетно се променя към по-добро. Започнах да живея и спрях да вегетирам.